* * *

Отново нощ е
и отново звездите
са безброй.
Над мен звездата бледа
не мога да докосна.
Не мога да докосна теб.

А искам, искам да се
спра, да спра бягството
от себе си.
Искам да забравя, но
нали не мога.
Оставям себе си сама.

Глухо е - като отиваща
си болка,
няма да заспя,
не искам пак о нези
сънища,
преплетени, объркани,
връхлитащи на купища.