* * *

Едно момиче чака
да стане прах в очите на мъжа .
Едно момиче чака
да заблести в очите й искра.
Тя чака невъзможното,
копнее да е там,
където забранено е и срам
ще бъде тя да наруши
закона, завещан преди...
Едно момиче чака...
Сама не знае как, какво, кога...
Тя чака, струва ми се, вечността,
където ще остане да блести
в простора лунен с хиляди звезди.
Една от тях ще е тогава тя –
незрима за очите на мъжа
и тъй малка, непорочна и безгрешна...
И може би ще си помислите – и безчовечна.
Една звезда тогаз ще чака,
изправила се в сенките на мрака,
ще чака идването на нощта
с копнеж да обладае този мъж в съня
и в миг да го напусне чак,
когато слънцето засенчи този мрак.
Момичето тогаз ще е звезда.
Мъжът ще страда и ще е в беда,
защото таз звезда ще го изпепели,
тъй както той в отминалите дни
без свян успя да изгори
на своето момиче най-светлите, най-страстните мечти.