* * *

Отлитат дните на безвремие.
Остава самота на дявола
да скита гневно във душата ми
и да бунтува всяка жилка,
всяко косъмче по мен да тръпне
от дълго чаканата среща.
Времето е спряло върху мен,

оставило е своя отпечатък,
безмилостно ме е затворило във плен...
Но аз стоя сама и чакам...
Не зная как ли ще почувствам,
че свършва земният ми път.
Но зная аз, че теб ще искам
да зърна за последен път
и да ти кажа честно, прямо,
че моето сърце таи

една безбрежна моя тайна-
нюанс на моите мечти.

Във тях е светло и е тъмно,
тъй както странно е у мен.
Затуй съм тъжна и объркана...
Затуй на дявола съм в плен.