И не крещи!

Shut up!Don't shout in the silence!

Замълчи! Не крещи в тишината!
Обърни се и просто си тръгни.
Незабравяй куфара с чуствата ми.
Събрала съм всичко - и спомените си и мечтите.
Доста е тежък нали?!..По пътя някаде го изхвърли.
Не се оглеждай за нещо твое забравено,
ти нямаше чуства донесени!
Няма да те изпращам, защото не искам да плача.
Ще затворя вратата след теб, ще постоя, ще послушам тишината.
Ще погледам луната....
/Питаш защо не звездите?!..
защото помниш ли..бях ти разказала,
за оная, красиво падащата,
която, нищо, че беше моята, нарекох с твоето име,
защото беше красива почти колкото теб,
...и от тогава си нямам звезда, затова ще погледам луната../
ала този път без да мечтая.
После ще легна, ще затворя очи,
ала няма да спя, за да не дойде сънят, в който си ти.
Замълчи!...Не крещи в тишината ми...
Куфарът вземи ... просто си иди...
...И не крещи!
Замълчи!
Замълчи!