Желание

Как искам времето да спре,
когато съм в прегръдките ти силни,
и вятъра на любовта да роши моите коси,
и дъжд от устни ти да сипеш,
върху набъбналите ми гърди,
и с копие да ме пронижеш,
като стрела на стар ловец,
забила се в сърцето на пантера.
Как искам времето да спре,
но не за миг и не за два,
а цяла вечност ти да си до мене,
докле аз жаждата си утоля!
Пък после нека ... нека гръм ме порази,
и всички клетви нека да ме стигнат,
и даже да умра ... поне ще знам,
че съм живяла и че те обичах!