Очакване

А аз те чаках цяла вечер,
и пътната врата отключена оставих,
и през прозореца се взирах отдалече,
и дълго слушах тишината.
Накрая се превърнах в премирение -
Коя съм аз, та да те чакам?!
Аз нямам право на това.
Та аз съм грешница! -
да знам коя съм - аз съм грешница,
и трябва скъпо да платя.
Греха си трябва да изкупя,
на клада трябва да горя,
докле със участа си свикна.
... и ето, че изгарям вече,
на въглен станах и на прах.
И да ти кажа ли какво разбрах?!
Че струваше си зарад тебе този грях!
Готова съм отново да пламтя,
но искам да те имам пак!