Тази вечер ти си мой

Тази вечер ти си мой,
и аз не ще те дам на никой.
Ще те заключа между двете си ръце,
и ще те пия лудо до насита.
Росата ти от устните ще пия,
със шепи ще изгребвам всяка капка,
и ще се моля да не си отиваш,
а да си до мене още малко време.
И колко съм мечтала за мига,
и колко нощи съм бленувала за тебе,
и с колко тежки клетви се кълнях,
че трябва да се мразя и тебе да забравя.
Но..не успях...ти беше сатаната,
във образ най-прекрасен на светец,
във моят дом с лъжлива нежност влезе
и огън на греха запали ти.
Кога ще си отидеш?! - питам тишината
Когато цяла изгоря, и устните ти
върху пепелта следи оставят,
за да напомня болката за теб?!
Добре, така да е, но запомни!
Тази вечер ти си мой,
и аз на друга не те давам!