Твоето бедствие

Аз съм бедствие.
Идвам, унищожавам ...и си отивам.
Бях пожара в теб.
Изгорих те,
превърнах те в пепел.
Виж раните по дланите си,
с които ме милва,
с които държа сърцето ми.
Виж изпепелената си душа.
Даже, нема да тлее вече за друга след мен.
(изгореното втори път не гори)
Защото бях и потопа в теб.
Дъждът от сълзите ми, удави чуствата ти.
Солените капки пропиха в пепелта (в душата ти).
Кал....лепкава кал.
След моята обич, всяка друга, всичко друго,
ще ти се струва малко...и недостатъчно.
Защото аз съм бедствие...
твоето бедствие.
Дойдох...
” НЕМОЖА ДА МЕ ОБИКНЕШ ” ,
(а исках, не колкото аз теб, съвсем малко исках)
унищожих те...
.....и си отивам.