* * *

Помниш ли изминалите ни лета,
помниш ли и пролетта.
Тогава бяхме само аз и ти,
тогава месеца минаваше
като секунда, а годината
като минута.
Помниш ли как силно те обичах,
а ти...
беше както винаги студен,
ти желаеше да страдам,
ти обричаше ме на лъжа,
затуй за мене почна есента
и както капеха листа така ми
капеше в сърцето болка и тъга.