Вървя

Вървя и в мен блуждае мисълта,
защо никои не чува виковете ми за свобода.
И аз крещя, но виковете нямат смисъл,
никой не иска да чуе мойта мисъл.
И пак вървя без цел и без посока,
без смисъл във живота и без ничия утеха.

Вървя, но движа се назад, 
назад от всичко хубаво на тоя свят.
Искам да вървя напред, но няма смисъл,
пред всяка пречка все се спирам.

И няма вече в мене доброта,
засипана съм в стах и студенина,
вместо усмивка на лицето 
се стичат сълзите ми проклети.

Бързо тялото пропада,
но разума в друг свят попада.
Затова ще продължавам да вървя
и да се боря за мойта свобода,
дори във друго тяло, с чужда красота.