* * *

Аз искам да съм слънце,
за да мога, когато се събуждаш, да те галя.
Море аз искам да съм,
за да мога да те приспивам вечер и да паля в душата ти копнежи.
Аз искам да съм гълъб,
за да мога гнездо под твоята стреха да свия.
А жаден ли съм,
от росата в двора и от очите ти сълзи да пия.
Побеляха ми косите да те чакам.
Устните ми - изронени от свиване да не целуват никой .
Очите ми - от мъка потъмнели да не виждат никой.
Ръцете ми - изсъхнали от обич да не докосват никой.
Изпипвам тишината с пръсти и усещам песента си като болка.
Не плача - сълзит ме давят.
Ликът ти се усмихва отдалече...
Препускат мислите - от истината подивели.
Косите - знаеш вече - побелели.
Душата ми - разбита на парчета - да не обича никой.
Нощ ... луна ... звезди ...
... едно момиче и едно момче ...
... аз и ти ... прегръдка ... целувка ...
две тръпнещи сърца и две слети в едно души ...
... отварям очи ...всичко е било сън!