* * *

Ако можех само
само да те върна,
даже и за миг дори,
бих аз бил щастлив
и бих превърнал
себе си във наркотик,
нали това ти беше нужно,
но аз те оковах със обич,
агонията дълго продължи,
аз бях окови - па строши ги,
със хероина - твоята мечта.
Така желана, тя ти даде
оная, исканата, свобода.
Да бъдеш ти далеч от ада,
да бъдеш мъртва за света
и ето че сега те няма ,
щастлива ли си, аз незнам,
прости ми, моята измама,
когато казвах има шанс,
аз исках да те имам,
аз исках да си моя,
аз исках толкова неща ...
а ти ми отговори,
така е, шансът е смърта...
...но вече зная ти бе права,
но с обич те наказвах,
че исках да те задържа,
бих прегърнал те и ...
може би бих тръгнал...