Любовница

        

Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен.
Любов за Довиждане, телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри".

Откраднати мигове, срещи и страсти,
любов непозволена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед, докосване...
шепот "До утре!" и мечтата пак се разби...

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята, скриват слънца.
Крясък на птица, а после пак тишина
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото вече кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на новата среща с плътта.