На прощаване

Тополите ронят молещи сълзи.
Листата се къпят в студена роса.
Вятърът свири прощалния валс.
Мъглата обгръща нашите сърца.

Плаче сърцето,стене душата...
Мокрят сълзите моето лице.
Обръщам поглед - виждам тъгата
и отново протягам към тебе ръце.

Забравата без жал изтрива лика ми.
Споменът за теб спира дъха ми.
Но аз вечно ще помня твоите очи,
с тях изчезна живота, тъй както отиде си ти!!!