* * *

Колко искам,
да пия със шепи от твоята сладост,
да се разливаш във мен като слаб алкохол,
да търся във другата твоята младост,
да плача в снега премръзнал и гол.

Колко искам,
да виждаш във другия частица от мене,
и в мрака протягайки нежно ръка,
да вярваш, че друг със любов ще я вземе,
ти трябва да вярваш, ще стане така.

Колко искам,
да сложа глава на гърдите ти голи,
и тъй пак разплакан да чакам деня,
и дойдеш ли, пак за любов да ме молиш,
аз пак за раздялата теб да виня.