* * *

Липсваш ми, без тебе пусто е сърцето,
разкъсано кърви за кой ли път,
кърви и нощем в мрака дето,
разкъсващите спомени не спят.

Липсваш ми, но няма да заплача,
макар да знам за другият сега,
макар да знам, че те докосва в здрача,
намиращ твойта топлина.

Липсваш ми, безмилистна, жестока,
жена играеща със мъжките сърца,
разтърсваща, преливаща, дълбока,
ти имаш хиляди лица.