* * *

Не отминавай така несподелена любов,
прегърни ме последно и после си тръгвай,
не заключвай сърцето в железен обков,
от очите ми моля,плачът не изтръгвай.

Пак те търся прекрасна,и пак те намирам,
ето в спомена идваш,а тъна в забрава,
и усещам,че капка по капка умирам,
щом горчивият вкус на самотност остава.

И протягам ръка да докосна миража,
но бледнеейки всичко изчезва така,
сякаш сън е било,и морето и плажа,
и помалко умирам от твойта ръка.