* * *

Поспри за миг, не си отивай,
докосвам те, но погледни ме пак,
вдигни глава и не унивай,
ще хванеш следващия влак.

Поспри, не искам да си спомен,
разкъсващ тялото ми като нож,
не искам пак в дъжда бездомен,
да търся тебе всяка нощ.

Поспри, провиквам се но тръгваш,
при другият отиваш знам,
поспри, сърцето ми изтръгваш,
отиваш си, оставам сам.

Поспри, затръшва се вратата,
и силуетът чезне във нощта,
поспри, чия ли е вината,
виновен съм за хиляди неща.