* * *

Спомени стинат във прашният ъгъл,
избледняват и чезнат в море от тъга,
вълните ме галят, не съм се илъгал,
не искам да бъда, не мога така.

Ти взе любовта ми, душата сърцето,
туптящо, напомнящо есенен лист,
отронва се, пада, бледнее лицето,
събраната болка в един послепис.

Изгубвайки смисъл тлее живота,
красив но безмислен, като пролетен дъжд,
концертът завърши, последната нота,
живот се живее само веднъж.

Последна въздишка, докосване,моля,
последно потапяне в твоята гръд,
последна любов, отредената роля,
всеки да тръгне по своят си път.