* * *

Здравей непрежалима любов,
неувяхващо цвете в ума и сърцето,
безгранична тъга след последният зов,
като прах ме пилееш високо в небето.

Здравей, но за сбогом ми махаш,
и изчезваш потъвайки в черната бездна
на мълчанието, и чужди сме сякаш,
но без твойта любов ще умра, ще изчезна.

Здравей, някой друг ще те чака,
а аз отстрани ще стоя без да знаеш,
ето идваш и слизаш от влака,
и целуваш го нежно а за мене нехаеш.

Здравей, молех аз самотата,
и крещях и желаех при мен да се върнеш,
здравей, ще мълвя в тишината,
щом сред сълзи и страх със любов ме прегърнеш.