* * *

Любов, какво си ти, картина,
красива,пъстра с темперни бои,
далеч от ад и рай, небесно синя,
дълбока,страстна, огън ме гори.

Ти идваш тихичко, на пръсти,
преливаща, изгаряща дъгата,
с дъхът си гониш облаците гъсти,
и правиш път на светлината.

Не зная след смъртта дали те има,
дали ще стоплиш ти студената ми длан,
дали след лятото ще доиде зима,
дали животът ми е само блян.

С целувка огнена любов дари ме,
стопли,сърцето ми е късче лед,
не се бави умирам целуни ме,
последно сбогом ,край, да съм проклет.