Лунна светлина
          

Подобно на лунна светлина в мрака,
моята душа притихнало те чака.
От устните отронват се слова, 
но само ти не вярваш, че цял живот ще съм сама.
И в тих и в безнадежден здрач
се чува само моя плач.
Не те зова....
Не искам даже да съм с теб ....
Но никой няма да обикна дори след век
Не искам да ти казвам, 
не искам и да те виня...
Не срадам, 
защото останах без душа.