Тъга

Едно приятно чувство имах,
и зная аз не бе шега.
Едно приятелство съзрях,
но то изгуби се - избяга.

Приятна среща, някъде си там,
със истинска звезда от мрака,
но после пак оставам аз сама,
и моето сърце отново чака.

И чувам аз отново тишината,
и погледи край мен хвърчат.
Защо така ме блъсна красотата? -
то по-лошо е от най-жестока смърт.