* * *

Сърцето си откъснах аз,
подадох го на една богиня,
гледах я във захлас,
как кръвта от него тя изпива,
с нежни пръсти, студени,
как истисква последната любовна капка,
от топлата ми кръв облени,
дано ги стоплят тез ръце,
за да видя красивото лице,
от щастие осветено
и от греховете необременено…
моята кръв нека те пречисти мила,
символ на моята любов,
никога не си била тъй красива,
пред снимката на моя покров,
ти погуби ми душата,
а аз дадох ти сърцето,
измамно било е лицето,
сълзите от скреж са били було
на едно измамно дуло --- твоята любов...