* * *

Коса, измокрена в дъжда,
вода, стичаста се над света,
сълза се слива със пороя на страста...
И мътно виждащи очи,
мътно виждат теб, крещят :
"искам да излажеш, че боли"...
И те забравят че вали, бягат те след теб, поспри!
И дълго мислят , че това е рая,
бягайки от ада, идващи в съня, във който си и ти...
Блести, така белсти, спомена във нашите души
за неразгадани страсти, бягащи мечти и болката от разтоянието помежду ни ...
Когато ме прегръщаш - ЗНАМ , че е съдба.
Когато ме гокосваш - ЗНАМ, че е съдба.
Когато всичко изведнъж се връща във реалноста,
тогава ЗНАМ, че таз съдба играе си със вечността на любовта
и кара я да мисли за смъртта ,
пред болката да бъде тя сама...
АЗ ЗНАМ! Знам, че никога не ще усетя ръката ти във моята ръка.
ЗНАМ, че никога не ще целунеш устните ми, умиращи в студа на есента.
Прости за тез слова и ЗНАЙ, че ЗНАМ, ЗНАМ КАКВО Е
ЛЮБОВТА...