Пътят към живота....

Блестящи искри те преследват дълбоко,
ти искаш да тръгнеш, но няма къде.
Не искаш да бъдеш ти вече самотен,
не можеш да бъдеш ти вече дете.

Поглеждаш по пътя, тъй глух и безлюден,
не знаеш къде да отидеш оттук.
Животът ти беден и толкова муден
минава край теб като смешен глух звук.

Не можеш да мръднеш, да тръгнеш нататък,
не можеш да спреш да мечтаеш за там,
за някъде, дето живота прекрасен,
не ще те остави самотен и ням.

Без дъх и без сили затваряш очите,
представяш си малко безлюдно поле:
в полето ги има само мечтите,
звездите, искрите, във синьо небе.

Там няма ни болка, ни скръб, ни утеха.
Там няма живот, освен твоя красив.
Там има една много вярна пътека,
избягваща от този свят много сив.

Отваряш очите и виждаш безкрайност,
в един миг ти спрял си и спрял е светът.
Наоколо шепнат се приказни тайни
и въздуха носи навред и смехът.

Стоиш ти без дъх и гледаш смутено,
пред теб разиграва се тайна игра.
И всичко, така мрачно и студено,
сега е тъй светло и пълно с топлина.

Светът се задвижва, животът минава,
хармония блика от приказен сън.
И малко човече надежда раздава,
и трепети шепнат мелодия, звън.

Престъпваш мъглата, излизаш на светло,
пред теб е животът, блестящ и красив.
Усмивка пробягва във теб неусетно
и цветен става пейзажът тъй сив.

И пълен с надежда вървиш все нататък,
усмихнат и топъл край теб е светът.
И бавно минава животът тъй кратък,
и нежно блещукат мечтите отвъд.