* * *

Едничка усмивка, която изгрява
и пълно с надежда изпито лице.
Надеждата, тази, която сплотява
и стопля измръзнали детски ръце.

И щастие, носещо болка и мъка,
но стопля то нашите болни сърца,
и много надежда от него блика,
и сила, и нежност, и топлина.

И вярващи можем да спрем за минутка,
обърнали поглед към радостта,
забравили вечната болка и мъка,
изпълнили всичко със топлина.

Да спрем и помогнем на тези, които
не могат сами да повярват дори,
че има надежда в лицето изпито,
че има надежда и в тези очи.

Протегнали своите пълни със нежност,
със сила, със радост, със обич ръце,
да вземем от хората таз безнадеждност,
да вземем и тяхното болно сърце.