Грешница...

Направих грешка, после друга нова.
Простих едната, другата дори.
В душата ми гори отрова
от всички грешки и лъжи.

Прощавах всяка, после пак, отново,
идваше грешка. И така тогаз
едната грешка водеше до нова.
Да викам веч не ми остана глас.

И тъй греша и си прощавам
и вече свикнах на това:
на всяка грешка прошка давам
и пак започвам да греша.

Тъй виках, плаках, че съм грешна,
но свикнах вече да греша.
А пък след грешката най-тежкото е,
че пак и нея ще простя.

И тъй аз ще умра със навик,
от който не ще се спася:
в лъжи и грешки да се давя
и после пак да си простя.