От теб зависи...

Отваряш очи пред студения вятър.
Сънувал си пак този сън и преди.
Избягал от своя безчувствен театър,
изтръгнал и всичките свои мечти.

Не можеш да върнеш назад времената
и болката скрита остава да бди.
Нямаш желание ни за отплата,
нито за думи или за сълзи.

Краят те чака наблизо безмълвен,
страшен и грозен натам е светът.
Твоят живот все със скръб е изпълнен,
тъжно и болно надеждите спят.

Можеш да тръгнеш напред, да прекрачиш,
и да загубиш съня си дори.
Или да свиеш и без да се влачиш
да върнеш своите стари мечти.

Само душата остава накрая.
Сам си, прогонил си всички далеч.
Можеш да спреш да се вглеждаш в безкрая,
да спасищ себе си време е веч.

Мъничка крачка от много зависи.
Изборът твой е, но спри, помисли,
може би някъде някой си мисли
как с любовта си да се спогоди.

Може би някой все там те обича,
толкова близо и така далеч.
Някой във вечна любов се зарича,
а ти си отиваш, загубен си веч.

И тъй два живота от тебе зависят.
Малката стъпка всичко ще смени;
дали радостта на света с теб ще мисли
или смъртта ще те дебне в зори.

Толкова трудно не е да се върнеш,
да върнеш надеждата в свойто сърце.
Някой отблъснат ти пак да прегърнеш,
да върнеш усмивката на нечие лице.

Животът ще свърши преди да усетиш,
но има ли смисъл да бъдеш все сам,
самотен, оставен, ти само да плачеш,
виновен за всичко, самотен и ням.

Предай се накрая на този, живота,
опитай се пак да е както преди.
Поглъщай света с всяка следваща нота
и вдишвай уханието на своите дни.

От тебе зависи дали да живееш
или все отчаян да бъдеш и ням.
И щастието в ръцете си да вземеш -
да бъдеш със другите, не просто сам.